Много е казано за разликите между формулировките в двете версии на Десетте заповеди – тази във Второзаконие 5 и тази, която е записана в Изход 20. Нека се съсредоточим върху една разлика и старо традиционно тълкуване, което толкова много ни насочва към това, което правим в днешните дни.
Заповедта относно съботата, шабат, започва в Изход с думите: „Помнете съботния ден.“ Във Второзаконие стихът гласи: „Пазете съботния ден“. Всъщност двете първи думи: „помнете“ и „пазете“ са били произнесени едновременно от Бог, но човешкото ухо не е било в състояние да чуе това. Следователно, тъй като Мойсей повтаря заповедите, той казва всяка дума поотделно, веднъж в Изход и веднъж във Второзаконие.
Мъдреците обясняват разликата между тези две думи. „Помни“ е положителна заповед и всъщност се отнася до всички онези действия, които правим в съботния ден, за да ни напомнят за смисъла на деня. Най-важното сред тях е церемонията в петък вечер и събота на обяд. Казваме специална благословия на чаша вино, преди да започнем празничната трапеза. Действителното благословение се предхожда от цитиране на Писанието. Вечерта четем Битие 2:1-3, а на следващия ден - стиховете относно съботата от Десетте заповеди в Изход. Чрез тези празнични молитви освещаваме деня и си припомняме значението му.
Думата „пази“ звучи като негативна заповед - запазете деня, гледайте да не бъде осквернен. Именно тази дума ни напомня за заповедите да се въздържаме от работа (Второзаконие 5:14), от готвене (Изход 35:3) и толкова много други неща.
Но фактът, че тези думи са казани заедно, че и двете послания са били предадени от Бог на Неговия народ в Десетте заповеди, показва, че и двете са от ключово значение за спазването на Шабат. От една страна, ние се въздържаме да правим много от нашите ежедневни дейности. Ако това беше всичко, за което Шабат се отнасяше, в крайна сметка ще започне ден на ограниченията на „не“ и „по-добре не“. Но това е ден на възпоминание на Бог като Създател и на специалния ден, който Той ни е дал да празнуваме. По същия начин и само запомнянето не е достатъчно. Без да се разделяме с нашите бизнес проблеми, ние не можем да създадем атмосферата, необходима за възпоменанието.
