„И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не. И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.” (Втор. 8:2-3)
За първи път научаваме, че децата на Израел действително са пострадали в пустинята или по-точно Моисей признава техните оплаквания за първи път.
Когато децата на Израел се оплакали от мана и липсата на храна, отговорът наистина бил критичен: „Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.” (Числа 11:10)
Предположението е, че децата на Израел били дребнави и се оплаквали от липсата на разнообразие от храни, когато трябвало да са благодарни, че се хранят добре и не гладуват. И все пак в този раздел на Второзаконие Мойсей признал, че те са били гладни и че манна не е била в състояние да ги задоволи.
Друг интересен елемент в този раздел е твърдението на Мойсей, че целта на пребиваването им в пустинята е била като изпитание, за да се определи дали те са достатъчно отдадени на Бог и Неговите заповеди. Не се споменава факта, че децата на Израел били наказани за греховете си, като послушали клеветническите думи на шпионите срещу Израилевата земя.
Контекстът на тази реч обаче е доста по-различен от предишните случаи в Числа. Децата на Израел са само на няколко седмици от влизането в Обещаната земя. Мойсей се обръща към народа и неговата перспектива е насочена напред. Въпреки че се отнася до събития от миналото, неговата цел е била да подготви народа за предизвикателствата, с които ще се сблъскат, когато влязат в Земята.
И най-същественото предизвикателство от всички е потенциалното влияние на ханаанските народи, пребиваващи там, и по-специално техните езически вярвания. Следователно е изключително важно Мойсей да подчертае онези аспекти от последните четиридесет години, които най-добре ще ги подготвят за най-новото им предизвикателство. През целия си пустинен опит децата на Израел чували стремежа да се върнат в Египет и Моисей се нуждаел да им даде възможност да разберат предимствата на свободата, която е придружена от служене на Господ. Поради това беше особено важно децата на Израел да разчитат на Бог за храната и водата си и да разберат, че обикновената храна и вода от Бог, като свободни хора, са за предпочитане пред динята и рибата в Египет като роби.
Сега, когато се приближават до Ханаанската земя, тяхното страдание било признато, защото предимствата на Обещаната земя се крият в нейната плодовитост, в богатството на нейната продукция.
„Защото Господ, твоят Бог, те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини; в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед; в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; в земя чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед.” (8:7-9)
За децата на Израел било изключително важно да разберат ползите на тяхната земя над пустинята, когато влязат в нея и да бъдат готови за уникалните ѝ предизвикателства:
„Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, … и да не би да речеш в сърцето си: моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.” (8:11,17)
Докато тази реч представя различна гледна точка на събитията, записани първоначално в Изход и Числа, тя служи и на различна цел. В навечерието на влизането си в Земята, децата на Израел трябва да приспособят вярата си, за да поемат богатството и се справят с изкушенията на идолопоклонството, да засилят ангажимента си към Бог, въпреки промяната в обстоятелствата. Както Библията обяснява, те често се проваляли при тези предизвикателства. Но като ни дава всички тези Писания, Бог ни предоставя инструментите, от които се нуждаем при всяко подобно обстоятелство, което се изправя пред нас.
Шабат Шалом
