Това звучи доста страхотно, нали? Благословения, сигурност и просперитет. На Израел се казва, че те ще имат възможността да спечелят голямо богатство; те няма да се притесняват за храна или навременните доставки; на тях няма да им липсва нищо. И какъв е проблемът? Не е ли всичко толкова добро? Е да. Но веднага след като каза това, Израел получава предупреждение:

Втор. 8:11-14 „Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството“.

Така че проблемът с комфорта и просперитета е изкушението да забравим за Бога. Ето защо изрично ни е заповядано да „помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство“ (Втор. 8:18).

Няма да има нужда от такава заповед, която ни задължава да помним, ако нямаше вероятност, че можем да забравим! Но защо сме предупредени да не забравяме за Бога във времена на благоденствие и просперитет? Не би ли имало повече смисъл да се отправя такова предупреждение във времена на мъка, бедност и болка? Въпреки че и ние не бива да забравяме Бог през онези времена, това е може би по-малко вероятно. Какво се има предвид? То е, че комфортът, който идва с изобилие, често може да доведе до нашето самодоволство. Поради нашата човешка природа е лесно да приемаме благословията за даденост. Но болката, загубата и трудностите не могат да бъдат игнорирани - това ни принуждава да направим нещо. И ако сме верни вярващи, това ще ни накара да извикаме към Бога, да се приближим до Него и да зависим от Него, който ще ни даде сили да издържим.

Християнският автор, С. С. Люис, писа: Можем да почиваме доволно в греховете си и в глупостите си; и всеки, който е гледал как лакоми хора разграбват най-изящни храни, сякаш не знаят какво ядат, ще признае, че човек може да пренебрегне дори удоволствието. Но болката настоява да бъде посетена. Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори в съвестта ни, но вика в нашата болка: това е неговият мегафон да събуди глух свят.

Проблемът с болката. Ето защо изрично ни е заповядано да си спомняме Бога сред просперитета - защото шепотите Му могат да бъдат трудни за чуване, ако не слушаме внимателно. Следователно, във времена на комфорт и благословия, ние трябва да положим умишлено усилие да „благословим Господ“ за цялото добро, което Той ни е дал.

Да запомним това.

Шалом, и нека Господ да ви благослови в ходенето в цялото Слово на Бога