Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2019 11:16 - На слизане от планината
Автор: dany88 Категория: Други   
Прочетен: 253 Коментари: 1 Гласове:
3



 Гласът от небето заяви: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте."

Преди Господ да говори на хората от планината Синай, Той казва на Мойсей: „Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да ти вярват вече за винаги.” (Изход 19:9) Преображението на високата планина постига същата цел по отношение на Иисус/Йешуа и неговите ученици. Господ идва в гъст облак на планината и говори, за да подкрепи Пророка, както прави за Мойсей. Тримата изплашени ученици от този момент повярват в Йешуа завинаги.

При звука на ужасяващия глас от небето, учениците падат на лицата си - телата им в отражение на това се повалят пред Всемогъщия. По-късно всеки от тримата ученици можеше да разкаже, по думите на пророк Даниил, „И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен. Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. И, ето, ръка се допря до мене...”(Даниил 10:8-10).

„А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.“ (Матей 17:7). Те вдигат очи и се оглеждат. Блестящият светещ облак се е разсеял. „И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.“ (Марк 9:8). Тайнствените посетители са изчезнали. Останал е само Учителят. Той вече не грее като слънцето; Облеклото му вече не пламти в бяло. Изглежда толкова обикновен - тъмен силует на фона на зазоряващата утрин.

Йешуа ги повежда обратно по пътя. Учениците мълчат. Дълго време никой не проговаря. „Исус им заръча, като каза: „Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.“ (Матей 17:9).

Учениците се съгласяват да запазят тайната, но все още не знаят какво има предвид Той, „докато възкръсна от мъртвите“. Заставайки на няколко крачки от Учителя, Симон Петър и синовете на Зеведей започват разгорещено да разговарят шепнейки.

Учениците не са чули разговора между Йешуа и небесните пратеници и все още са неподготвени да се справят с предсказанията Му за страданието, смъртта и възкресението. Предполат, че най-вероятно Той е има предвид „възкръсването от мъртвите“ като метафора за някакво по-дълбоко, мистично разкритие. Може би възкръсването от мъртвите означава възкресение на Давидовата монархия? Може би Той се позовава на възкресението на праведните, което идва в края на дните. Изгубени в предполагаемата символика, учениците са готови да приемат всякаква тайнственост за дословното и просто значение на Неговите думи.

Много години по-късно Симон Петър разказва случката на високата планина. Той си спомня Месията като светлина, сияеща в тъмнината. Според него преживяното потвърждава месианските свидетелства на пророците; това прави пророческите думи по-верни:

„Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“ (2 Петър 1:16-19)

Шалом



Тагове:   църква,   християнство,   Исус,


Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. val19 - Амин
11.11.2019 11:39
и амин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dany88
Категория: Други
Прочетен: 13821
Постинги: 39
Коментари: 44
Гласове: 90
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031